Трансформиране на волята на хората в политически действия

Очаквания на “Грийнпийс” за двадесет и петата конференция, посветена на проблема, декември 2019

Climate Emergency Action at Laguna de Aculeo in Chile. © Martin Katz / Greenpeace
Активистка на „Грийнпийс“ в пресъхналото езеро Лагуна де Акулео.
© Martin Katz / Greenpeace © Martin Katz / Greenpeace

Оригинала на позицията, очакванията и исканията на „Грийнпийс“ (на английски) четете тук.

Въпреки явните и влошаващи се поражения върху света, както и нарастващото обществено движение, глобалните политически действия продължават да са слаби

2019 г. беше повратна и силна година за движението за справяне с климатичните промени. Миналогодишният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) изигра роля на будилник и оттогава енергията и инерцията на движението нарастват. През септември по улиците излязоха 7 милиона души. Това движение и най-вече младежите, които стачкуват, имат думата.

За съжаление, тази гражданска сила все още няма пряк израз в така необходимите политически действия.

Тазгодишната Конференция за изменението на климата се случва скоро след организираната през септември от Генералния секретар на ООН Среща на високо равнище. Тогава призивът към световните лидери беше да се включат с готови планове, а не с речи. Въпреки това събитието не завърши с особен напредък.

Настоящите ангажименти на държавите са недостатъчни за ограничаване на затоплянето до дори 3°C.

“Грийнпийс” настоява по време на COP25 световните лидери:

  • да повишат целите си за справяне с климатичната криза и така да положат амбициозна основа за предаването в ООН на национално определените приноси през 2020 г.;
  • да гарантират, че цената за преход към възобновяема енергия няма да бъде прехвърлена на хората и че уязвимите общности ще бъдат подкрепени;
  • да гарантират, че няма да оставят задни вратички при финализирането и тълкуването на Правилата за прилагането на Парижкото споразумение, които да застрашат околната среда;
  • да се вслушат в науката и хората, а не да защитават интереса на огромни замърсяващи индустрии.

Нуждаем се от амбициозни цели

Настоящите национално определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDC) ще доведат до затопляне от поне 3°C. Това от своя страна ще доведе до значително по-сериозни щети, особено за най-уязвимите групи.

Участниците в Конференцията трябва да я използват като трамплин за по-амбициозни ангажименти през 2020 г.

Необходимо е лидерите да осъзнаят огромната дистанция между действията си и това, което казва науката; заедно да се ангажират за повишаване на национално определените приноси през идната година и да поставят ясна времева рамка за тяхното предаване в ООН.

Ами Член 6?

Делегатите в Мадрид ще се фокусират върху финализирането на Правилника за прилагане на Парижкото споразумение за климата. Това означава, че ще бъде дискутиран сложният Член 6 – относно бъдещите пазари на въглеродни емисии.

Да опитваме да се измъкнем от климатичната криза с търгуване на емисии е единствено и само създаване на фалшиви надежди. Това, което е необходимо, а липсва, са истински амбиции и действия. Не можем да си позволим лукса да правим въглеродно компенсиране (намаляване на емисиите на дадено място, за сметка на друго), изобретателно счетоводство и рециклиране на кредити за топъл въздух.

За да има какъвто и да било позитивен резултат, бъдещите пазари на въглеродни емисии трябва да следват стриктни правила, които ще са истински тест за ангажиментите на глобалната общност поети с Парижкото споразумение за климата.

Това е наука

Правителствата трябва да предадат през 2020 г. значително по-амбициозни национални цели за климата, които да ограничават затоплянето до 1.5 °C, вземайки предвид най-новите доклади за земите и за океаните и криосферата на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC).

Докладът на IPCC за климатичните промени и територията от август 2019 г. показа, че температурата над земната повърхност вече се е повишила до 1.53 °C спрямо прединдустриалните температури, което от своя страна води до изразходване на земите и превръщането им в пустини.

Докладът разкри още, че има спешна нужда да бъдат защитени и възстановени горите, както и да се намали значително консумацията на месо и млечни продукти. Въпреки това, ако забавим декарбонизацията и увеличим тежестта върху земеделския сектор, това само ще увеличи рисковете.

Правителствата трябва да увеличат своите цели за климата и същевременно да адресират проблемите, представени в доклада.

Специалният доклад на IPCC за океаните и криосферата от септември 2019 г. показа, че нивото на океаните може да се повиши с близо един метър до 2100 г., ако глобалното затопляне надвиши 3°C, накъдето всъщност водят настоящите правителствени политики.

Докладът показа още, че действията за климата и опазването на океаните трябва да вървят ръка за ръка. Прогнозите за този век са за широко разпространено топене на вечните ледове. Арктическите и Субарктическите вечни ледове съдържат 1460 – 1600 гигатона органичен въглерод – това е почти двойният еквивалент на въглерода, който в момента е в атмосферата.

COP25 неслучайно е наречен “Синята Конференция за климата” – това е последната среща на министрите преди 2020 г., когато страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие ще обявят своите ангажименти за следващото десетилетие и след него.

Климатът и кризата с биоразнообразието са взаимосвързани и е от жизнена необходимост да запазим горите и океаните.

Три пъти за щастие

Тазгодишната Конференция за климата ще се състои в Мадрид, Испания. Първоначалният план беше тя да бъде в Бразилия, но новоизбраният президент Жаир Болсонаро отказа домакинството. След това мястото и председателството на Конференцията преминаха в Сантяго, Чили. Поради влошената обстановка в страната, събитието беше преместено в Мадрид, но Чили все още остава председател на Конференцията.

Необходимо е президентът Пинера и министърът на околната среда Каролина Шмид да поведат Конференцията, като дадат пример с високи амбиции.

Въпреки мащабните протести в страната заради увеличаващото се неравенство и най-лошата суша от 60 години насам, планът на Пинера за декарбонизация е лишен от достатъчни амбиции за разрешаване на проблема. Пред президента има историческа възможност – да поведе справедлив преход към възобновяема енергия и да затвори най-старите и най-замърсяващи централи, да защити Чили от последиците от климатичните промени и да окаже подкрепа на най-засегнатите общности.

В противовес на това обаче, чилийското председателство на Конференцията не показва нито необходимата амбиция, нито разбиране за значението и мащабите на събитието. Пинйера обаче не е единствен. Той трябва да поведе останалите световни лидери към справедлив преход от изкопаеми горива към възобновяеми източници, който не се случва за сметка на засегнатите общности.

Ние сме заедно с милионите хора, които протестират за справедливост по улиците на Чили. Адресирането на климатичната криза е съществена част от адресирането на социалното неравенство.

По време на тази Конференция на ООН за изменението на климата искаме да видим план за осъществяване на заложеното в Парижкото споразумение – това означава представяне през 2020 г. на конкретни и амбициозни цели.

Искаме да видим, че справедливият енергиен преход към възобновяема енергия, който включва всички и подкрепя уязвимите общности, се превръща в приоритет.

Искаме да видим как се дава сила и гласност на хората, а не на замърсяващите индустрии на изкопаемите горива.